Интервю на г-жа Стояна Нацева в Закуска на тревата

Интервю на г-жа Стояна Нацева в Закуска на тревата

Госпожа Стояна Нацева е основател на Академия Щастлив Живот. Посветила е много години на личностното развитие. Авторка е на 8 книги, последната със заглавие Изборът Любов. Можем да разговаряме по много теми с нея, които вълнуват нашите слушатели, но избрахме, на една “загърбвана” като че ли теми, а тя е много важна – свързана е с една особена форма на домашно насилие – психическото и емоционално насилие. Умението на жените да го познаят и съответно да му се противопоставят. На какво се дължи тази своеобразна слепота към нещо, което не само руши връзката, но и личността?
Добро утро, г-жо Нацева!

Добро утро! Благодаря на Вас и на предаването – за мен е чест да съм ваш гост. Благодаря ви, че обръщате внимание на тази болезнена и толкова важна тема, защото много дами, които се обръщат към мен за консултации, всъщност идват заради панически атаки. Или пък идват на консултации и казват
“Аз не се чувствам добре! Чувствам, че се подценявам, нямам енергия.”  т.е. идват със симптоми, които в последствие, в нашата практика, когато започнем работа, се оказват, че става въпрос за домашно психическо и морално насилие. Може би става въпрос за пасивна агресия, за непрекъснати отрицателни обратни връзки, че каквото и да направи – каквото и да сготви, както и да се облече, както и да се държи – НЕ Е ПОДХОДЯЩО, нищо не е правилно.
В жената се изгражда едно такова усещане – “Аз не съм достойна!” “Аз не съм достатъчна!” ” Всичко, което правя, не е правилно!” и жените влизат в пасивна жизнена позиция.

Защо се получава така? Ясно е, че когато ти ударят плесник, това е нещо разпознаваемо. Но как става така, че не можем да разпознаем нещо, което е толкова опасно – психическото насилие?

– За съжаление в много от случаите, с които работя, става въпрос за модели на поведение, които ние сме наследили от нашите родители.
Детето, когато се роди е един бял лист – обича всички, обича себе си и възприема всичко в света за истина. И когато детето е отгледано в семейство, в което жената е подценявала себе си, когато детето с цел да го социализират и да стане приемливо за обществото са го сравнявали с другите деца, са го наказвали твърде сурово. Когато са му обяснили, че трябва да изпита вина, че трябва да изпитва срам,  че трябва непрекъснато да се страхува.
Малкото дете възприема авторитетите в своя живот като хората, от които то се учи, защото детето няма други учители освен авторитетите в неговия живот т.е. родителското тяло като модел на поведение и съответно учителите и по-късно другите авторитети в неговия живот.
Знаете, че в нашата народопсихология е приемливо жената твърде много да дава. Да бъде перфектна домакиня, трябва на всички да дава, да ги обслужва и така тя обезценява себе си и смята, че всички са преди нея в тази система на ценностите.
Около 90% от проведените ми консултации са с жени, на които като задам въпроса: ” Ти на кое място си в твоя живот?” отговорът е, че всички са по-важни от мен. По-важно е сина ми да завърши, мъжа ми да е доволен, майка ми, на работата и т.н. Т.е. когато ние сложим себе си на последно място и приоритизираме потребностите на абсолютно всички други, тогава влиза в сила закона на привличането. Аз подтискам себе си и жертвам себе си в полза на другите т.е. приоритизирам техните ценности и искания, в един момент хората свикват, че аз съм длъжна. Така аз стоя в тази жизнена позиция, не съм щастлива и в един момент това води до паник атаки, нереализираност, ниско самочувствие и самооценка.

Това означава, че когато ние се държим така като майки, това вреди не само на самите нас, но и на моделите, които се създават в нашите деца. И нашите момиченца след това в живота могат да се превърнат в жертви, а нашите момчета в агресори.

– Разбира се. За съжаление ние много ясно помним поведението на нашата майка – всъщност тя винаги остава най-важния човек в нашия живот. Ние проектираме с другите хора, това което сме видели в нашето семейство, аз имам и книга на тази тема – какво е нормално мъжа да демонстрира като поведение и какво жената. Всъщност, основополагащо е поведението в семейството и тези травми, които усетило детето до 7 годишна възраст.

Да си представим една такава хипотеза, дълги години жената е преглъщала всичко. В един момент вие й “отваряте очите”. Тя ще съумее ли да се справи с всички тези стереотипи, които са се утвърждавали и затвърждавали години наред?

– Разбира се, не можем да разчитаме, че има вълшебна пръчка, магическо хапче, защото много хора, така учудващо вярват в чудеса – че една терапия, едно упражнение, една книга, може да промени техния живот. Истината е, че в нашия неокортекс се сформират мозъчни невронни връзки, защото мисълта това е синапс т.е. електрически импулс между два неврона и когато това е подкрепено с много силна емоция, ние имаме в нашия кортекс, закрепени такива връзки, които в последствие стават жизнени сценарии. Има много случаи на жени, например, които след 8-9 месеца работа върху себе си, значително подобряват възприятието за АЗ като личност, започват да обичат себе си, да ценят себе си и в последствие напълно променят живота си в абсолютно една сфера на живота си. Но това е работа, защото самата АЗ концепция – кой съм аз, това е основополагащо. Много хора искат да спечелят джакпота, да срещнат принца на техните мечти т.е. някой отвън да им даде ресурс, някой отвън да дойде да ги спасява. Всички сме възпитани с тези приказки и филми, като “Хубава жена” например, но истината е, че ние ако не променим себе си от вътре т.е. какво е моето вярване за мен – аз като личност, вярванията за света изобщо – какво може и какво не може, кои са моите ценности, какви са моите навици, какво трябва да развия като нови навици и нов начин на поведение. Когато мина целия този път, аз тогава мога да наблюдавам промяна в обкръжаваща среда.

Кажете някоя от най-пресилените обиди, които не сме в състояние да разпознаем, а които най-силно разрушават нашето самочувствие?

– Най-често това е обезценяването и например, когато вашия партньор смята, че абсолютно всяко нещо и всяко ваше действие не е правилно, когато има присмиване, като сарказъм, това не трябва да бъде допускано. Зрелите хора не крещят, не се обиждат. В зрялата комуникация, отношенията би трябвало да бъдат АЗ изразявам себе си и приемам теб, ти какъвто си.
Три са основните признаци, които нито една жена и нито един мъж не трябва да приема.
Например, ако има психологическо, физическо, емоционално, сексуално, морално или каквото и да е насилие във връзката, искам да разберете, че вие не можете да промените вашия партньор. Той е напълно зряла личност, която носи отговорност за себе си и вие не бива да изпитвате вина или срам, че някои се държи по определен начин и вие не може да го промените.
Второ, ако има зависимости, каквито и да са вие не може да го промените човека.
Третото е, ако ви обезценяват и подтискат дълго време, даже и с демонстрация на поведение, вие за да спасите себе си, съответно и децата си би трябвало да потърсите професионална помощ и да прекратите тази връзка, защото винаги тези зависимите отношения идва от липса на самочувствие, от постоянни страхове, от детската позиция на жертва и най-вече от опасенията за недостиг на ресурс, защото много жени не са финансово стабилни и независими. И когато ти не можеш да оцелееш физически и разчиташ на някой друг, ти му предоставяш правото той да се държи с теб по какъвто иска начин.

Как да завършим – винаги, когато има подобни признаци – “Бягай”?

– Не се притеснявай да признаеш проблема. Втора точка, потърси помощ, защото обикновено в такива връзки, партньора се опитва да те изолира от семейство, приятели, да не споделяш проблема. Първоначално е психическо насилието и в последствие преминава и във физическо. Има ли преминаване на лични граници, човека веднъж ударил ли те е, това ще се повтори и друг път. Бъдете информирани, бъдете активни и най-вече пазете себе си и децата си, защото вашите деца не се учат от съветите, които им давате. Те се учат от поведението, което вие демонстрирате към себе си и към другите.

Leave a Reply

Your email address will not be published.